Placidochromis electra e представител на групата “Хаплохромини”. Обитава откритите пясъчни дъна и не се придържа и крие в скалите, както постъпват мбуните. Разпространен е по източното крайбрежие на езерото Малави, основно на територията на Мозамбик.
Рибите са сравнително едри – на свобода мъжките достигат 15-20 см, женските са по-малки. Добре е аквариумът, в който се отглеждат, да е дълъг и просторен (поне 200 л). Дъното трябва обезателно да е пясъчно, за да наподоби естествените им местообитания. Срещат се на дълбочина над 7 метра, откъдето идва и името им на английски "Deep Water Hap", но това не е пречка да живеят и да се чувстват добре в аквариума.
Има няколко цветови вариации, като най-честата му окраска е синкава с вертикални черни черти, които са добре изразени откъм главата и в задната част на тялото постепенно се губят, като интензивността им и броят на добре видимите линии зависят от настроението на рибата. Под окото има също черна вертикална ивица, сливаща се с тъмно оцветената долна челюст. Очите са изпъкнали. Устата е долна – предназначена е за ровене в пясъка. Има вариации, които са черно бели, а също и такива, при които тялото е жълто оцветено. Женските са бледи. На едно място прочетох, че гръбната перка на мъжкия е заострена, а на женската е обла, но тази информация не видях никъде другаде, а личният ми опит е още малък. Синият цвят (най-честата форма) е доста особен. Не е плътен и наситен, както е на повечето малавийци, а е искрящ, нежно-гълъбов и много зависи от светлината и ъгъла на осветяване. Може би затова, когато се опитам да снимам моите риби със светкавица се получава бледо подобие на това, което очите ми виждат. А цветът е наистина нестандартен и неповторим.
Храни се като преравя пясъка по дъното. Привлича се от облаците, вдигани от другите, дълбоко ровещи в пясъка риби. Това му качество го прави несравнимо полезен помощник в аквариума. Докато една мбуна копае пясъка, за да си изкопае дупка и така променя създадената подредба в цихлидарника, електрите непрекъснато преравят най- горния слой, без да нарушават пейзажа. Откакто имам тези риби, не съм сифонирал! Това обаче може да създаде проблем при захранването на пуснатите наскоро в аквариума малки електрички, ако в аквариума има и други цихлиди – докато другите риби обират посипаната по повърхността храна, плацидохромисите се въртят по дъното и до тях не достига почти нищо. С времето и те свикват да се хранят на повърхността, но е възможно някои риби да не се адаптират никога и дори да умрат.
За храна електрите използват всичко, което намерят в пясъка, основно дребни животинки – червеи, ларви на насекоми, ракообразни. В аквариума могат да ядат без проблем това ,с което храните другите цихлиди.
Необходимо е да спомена и за отношенията, които възникват мужду електрите и мбуните – ако решите да гледате плацидохромиси, вероятно те няма да са единствените обитатели на аквариума ви. Името placidochromis е съчетание от думите „кротък, тих” и „цветен”. Малките електри, пуснати наскоро при мбуните, изглеждат странно в пъстрия аквариум с нежната си структура и сребристия си цвят. И отначало мбуните се отнасят към тях любопитно – агресивно. Първите риби, които взех, бяха посрещнати по описания начин и след няколко часа напрежение, тъкмо когато бях решил, че вече са в безопасност, открих едната мъртва с извадени очи. След като веднъж бъдат приети, обикновено електрите нямат повече проблеми, а пораснат ли, започват да опровергават името „кротък”. Наистина, те не се придържат към определена територия и не воюват с мбуните. Но ако някоя от тях им се изпречи на пътя, не се притесняват да и се опрат. Доминиращият ми мъжки плацидохромис редовно гони доминантното ми хонджи, което е най-големия побойник в аквариума! Имам още един мъжки плацисохромис на същата възраст, който не е малтретиран, но избягва да се мярка пред очите на доминантния и е значително по-бледо оцветен. 
Препоръчва се в аквариума да се отглежда един мъжки с няколко женски. Съзряването на рибите и получаването на хубави цветове изисква повече време, отколкото на мбуна. Струва ми се обаче, че моите растат доста бързо. Приема се, че мъжките са зрели при достигането на дължина 10 см, а женските – 8,5 см. Единствената сигурна женска, която имах, умря заклещена между два камъка – предполагам се е опитвала да се скрие от мъжкия, който я гонеше често. Сега имам две млади нови рибки и се надявам поне едната да е женска за да ги развъдя. Рибите, естествено, са устомътещи и се размножават лесно. Женските хвърлят до 50 яйца и ги инкубират 18-12 дни (ако температурата е 26-28 градуса). Ако успея да ги развъдя, ще споделя с вас и детайлите. А може вие да ме изпреварите!
Така или иначе, ако се захванете с тези рибки, те ще разнообразят аквариума ви с различната си окраска и поведение, ще направят домашното ви Малави много по-истинско и не на последно място, ще имате винаги чист пясък и забавно ровещи в него риби.
Placidochromis electra накратко:
- Изискват по-голям аквариум, тъй като растат до 15см
- Дъното задължително трябва да е пясъчно - малка фракция
- Намират храната си най-често с преравяне на пясъка
- Слабо агресивни, по-скоро с кротък нрав
- Впечатляващ искрящ цвят на тялото
