от Данаил Аврамов
"Сърцето на Африка кипи от живот. Червената му гореща кръв избухва на повърхността...". Така започва един филм на ВВС за езерото Танганайка. Движението на земната кора в Източна Африка е формирало Великия африкански разлом, създавайки планини, вулкани и... множество езера. Много от последните са с незначителни размери и дори пресъхват, водата в някои от тях е силно алкална и оцеляват само малко на брой устойчиви създания. Но Източноафриканският разлом е създал и езерата, приютили и дали възможност за развитие на едни от най-интересните като външен вид и поведение съобщества от риби - африканските цихлиди.
Много е писано за езерата Виктория, Танганайка и Малави, затова ще започна по-отдалеч и с малко геология...
.jpg)
Какво представлява разломът - това е границата, по която се преместват две плочи на земната кора. Това движение може да бъде приплъзване, сблъсък, разтягане... Голямата рифова долина е резултат от раздалечаване на плочите, които я формират. В мястото на разкъсването земната кора е изтъняла до 20 километра. Цепнатината започва още от Сирия и Израел (Мъртво и Галилейско море също са разломни езера!), минава през Червено море и навлизайки в африканския континент, достига на юг до Мозамбик. Ширината на образувалата се долина е 50 километра, а склоновете от двете й страни на места се издигат на до 3км над морското равнище. Възможно е именно южната част на Източноафриканския разлом да е мястото, където са се появили и първите хора. Дали пък страстта към цихлидите не е генетично заложена, а?
Все пак темата не е за хаджилък и ще оставим азиатската част на разлома на мира - няма да изясняваме например от какво е умряло Мъртво море.
В Африка движението на земната кора е оформило четири основни групи езера - Етиопски, Източни, Западни и Южни.
Етиопските езера са плитки и често безотточни. Много от тях са богати на риби, които имат значение като храна на местните пазари, но никой вид не се е наложил в акваристиката. Само две от източните езера са сладководни. Бреговете на останалите са покрити с кристализирани соли и най-висшите обитатели на алкалните им води са ракообразните, които от своя страна отхранват впечатляващи ята от розови фламинга.
А къде е езерото Виктория? Виктория не е истинско разломно езеро. То лежи в падината между източната и западната част на разлома (при влизането си в Африка разломът отначало се разделя на източна и западна части). И въпреки че рибите от това езеро са сравнително слабо застъпени в акваристиката, ще започна с него.
Както пише в справочниците, Виктория е най-голямото по площ африканско езеро (68 800км2, който не вярва - да провери), второ по площ и седмо по обем в световен мащаб. Надморката му височина е... е, това ще ви го спестя - намерете си го сами, ако наистина ви интересува. Интересно е обаче, че езерото е сравнително плитко (средна дълбочина 40м) и богато на острови. Те са над 3000 и много от тях са населени. Докато останалите езера са по-скоро безотточни, Виктория дава гордо начало на Бели Нил - реката, която се смята за началото на Нил. Всъщност преди да стане голяма и спокойна, изтичащата от Виктория вода преминава през буйна каскада от водопади с кратка почивка в двете по-малки езера Киога и Алберт.
Езерото е открито през 1858г от англичанина Джон Спик. Виктория обаче отдавна не представлява същото онова езеро от едно време. Е, нека отговорим на въпроса - "Защо цихлидите от ез. Виктория не са така разпространени в акваристиката?". Отговорът има своята геологична, географска, екологична и историческа страна. Защо геологична? Ами защото езерото е относително младо в геологично отношение (последното напълване е станало само преди 14 700г) и съответно цихлидите в него, въпреки че са формирали много видове, лично според мен (доколкото съм разглеждал снимки в Интернет) са доста еднообразни на външен вид - просто те тепърва се развиват и разграничават едни от други. И тези "млади" все още видове вече са застрашени от изчезване заради неразумната или нехайна намеса на човека. Спомням си една книга на Джон Хънтър - "Саваните на Кения". Там авторът описва със задоволство как внесеният в езерото нилски костур - превъзходен риболовен обект, измества дребните и ненужни местни видове. Пъстри са и са красиви, ама няма мръвка и риболовна тръпка в тях!
Нещастието на Виктория от внесените нетипични за него видове животни и растения се допълва и от голямата заселеност на околните територии, развитието на селското стопанство и промишлеността. В следствие на натрупаните отрови и органичното замърсяване, водещо до изчерпване на кислорода, Виктория е на път да се превърне в мъртво езеро. А като са гладни хората, на кого му пука за екология...
Често езерата Виктория и Малави се разглеждат заедно, поне когато става дума за акваристика. Да, Малави също е сравнително младо езеро, но все пак възрастта му е по-солидна - цели 40 000г. И въпреки че химичните показатели на водата са по-близки до тези на Виктория, отколкото до Танганика, и въпреки че цихлидите в него също са значително близки в генетично отношение, изминалото време им е дало възможност да достигнат изумително разнообразие от цветове и форми. Има риби, които обитават скалите, други са любители на откритите води, а трети ровят в пясъчното дъно. Въобще, позволяват да се създаде един красив и пъстър аквариум, чиято вода е с лесни за постигане параметри, а обитателите му освен че радват окото и душата, са и дуракоустойчиви (но не и безсмъртни).
Заради сравнително близкото си родство малавийските цихлиди могат да се кръстосат помежду си, но не се плашете - става рядко и само ако не внимавате. Предшественикът на малавийските цихлиди е бил устомътеща риба и затова всички ендемични за езерото видове също са устомътещи. Това ги прави лесни за развъждане, до степен да ти писне да "тръскаш" женските и да "вадиш" дребосъци. Има два-три вида цихлиди, които типично по рибешки си хвърлят хайвера по треви и камъни, но те са проникнали в последствие от съседни реки.
Но темата не е за рибите, а за езерата... На Малави му е отредено второ място по площ от източноафриканските езера, второ място по дълбочина... Оттича се към река Замбези чрез река Shire. Изтичащата от езерото вода е значително по-малко от вливащата се в него. Основната част от нея се изпарява преди да изтече навън. Затова и по химични параметри на водата Малави е с междинни показатели между Виктория и Танганика. Езерото е дълго около 570 и е широко около 75км. Всъщност нивото на водата в цялата група езера е сезонно променливо, съответно и тяхната площ. В сравнение с Виктория дълбочината му е значителна - до 710м, което предполага и значително по-голямо разнообразие в биотопите. По това Малави прилича повече на Танганика - могат да се наблюдават зони на скали, зони на пясъчно дъно, преходни зони, както и открити водни площи над "бездънните" дълбини.
Камъни, пясък, камъчета... Затова и в типичния африкански цихлидарник декорацията е такава. Растенията са малко, често пъти ограничени в приустиевите зони на вливащите се рекички. Но основната причина да няма растения в малавийския аквариум не е изискването за пълно възпроизвеждане на биотопа. Ако засадите нещо в малавийски аквариум, твърде вероятно е цихлидите да го изровят, оскубят, наръфат... Не и да го изядат - просто ще го унищожат и захвърлят. Има случаи на успешна комбинация от малавийци и растения, ама как става - не знам!
И последно - за името. Едно време в училище го учехме като езерото Няса. Няса му викат и сега в Танзания и Мозамбик, а името "Малави" е било популярно в държавата Малави. Кое е правилното и кое е по-разпространеното име е въпрос на външна политика.
И да минем на Танганика. Ако предпочитате - Танганайка. Споменах ви за "едно време в училище" - смяха ми се съучениците, като казах Танганайка в час по география и затова му викам по другия начин. Танганика притежава много "най". Най-дълбокото от Източноафриканските, с най-голям обем, най-старото в геологично отношение, най-разнообразни по форма и поведение цихлиди.
Заслужената слава на неговите риби е резултат от дълга еволюция. Езерото не е пресъхвало от 20 млн години! Поради това и поради неговите големи размери (650км дължина, 50-80км ширина и дълбочина до 1470м) рибите и въобще цялата фауна в него наподобява донякъде морската - Танганика си е всъщност цяло море! И раците, и охлювите, и скаридите приличат на морски. Има дори медузи!
Различните видове и родове цихлиди са имали дългото време и благоприятните условия да се специализират по удивителни начини и да се нагодят към оскъдните хранителни източници в биотопа - все пак скалите и дълбочините не предлагат богата храна. Изразено разпределение на видовете има и във вертикално отношение, но големите дълбини са необитаеми, поради натрупване на отровни газове и липса на кислород. Температурата на водата в дълбочина обаче остава близка до тази в по-горните слоеве.
Основните биотопи практически са същите като тези в Малави. Скали, пясък, преходни зони. Има риби, живеещи в прибоя и други - в големите дълбочини. Езерото също е бедно на висша растителност и основна храна за много видове, както и в Малави, са алгите по камъните и скалите. Те формират особен слой, наречен ауфвукс, който е съчетание от едноклетъчни водорасли, всякакви микроорганизми от растителен или животински произход, дребни ларви, червейчета и други.
Различните изисквания на рибите понякога ги правят по-трудни за съчетание в изкуствени условия. Заедно с устомътещите добре съжителстват и се радват на успех в акваристиката и много видове субстратно хвърлящи хайвер цихлиди. Много от рибите са агресивни или обратно - сравнително нежни. Много по-тясна е специализацията към храната. Има съвсем чисти вегетарианци и заклети хищници, при това в тези отделни групи също има съвсем тясна специализация. Някои риби се хранят например основно с люспите на други риби! От рибите, които стържат ауфвукса по скалите, също има вегетацианци, които избират само водораслите, но има и такива, които избират животинската част от тази обвивка. Особената хранителна специализация също прави съчетаването на видовете по-трудно - все някой в аквариума ще бъде ощетен в диетата за сметка на другите.
Като старо езеро с малък отток в сравнение в вливащия се в него дебит (главната рекла, която изтича от езерото се казва Лукуга и е от системата на Конго, но основна част от водата всъщност се отделя чрез изпарения) Танганика се отличава с по-висока тръвдост и рН на водата си. Съответно приготвянето на водата в аквариума изисква малко повече "химия" в сравнение с другите източноафрикански езера, но това не е трудно - има готови препарати, има и алтернативни лесни и евтини начини да се постигнат желаните показатели.
Казват, че танганийските цихлиди са за по-напреднали... Не знам, нямам личен опит с тях.
И докато ние гледаме на разкошните цихлиди от естетическа гледна точка, не забравяйте, че в Африка ги ядат. Всяка година стотици хиляди тонове риба! А езерата са богати и на риби от други семейства - Clariidae, Claroteide, Mochokide, Poecilidae, Mastacembelidae, Centropomidae, Cyprinidae, Clupeidae. И аз ядох веднъж цихлиди - тилапия (Oreochromis). Не са лоши, можете да ги пробвате. Има ги по магазините, но не са нещо особено.С чашка вино и пържена рибка пред аквариума... идилия!
Извинявайте, ако съм ви досадил...
